10.11.2006 г., 8:28

Нощта на даровете

764 0 6
Така говоря…

Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения.
Все повече
посрещаме лица,
които ни напомнят
други.

Пресичам се.

Премина
като кораб
съшит
от кожата на мъртъвци.
Страхът поражда
бяс
или еднаквост
във очите.
Но като врата,
която скърца
и се притваря
съм.
За стъпките
на войните
и мъдреците
прах.

В Рим ще ти повтарям
стихове на Кийтс
( и на всички)
по водата.*

Нощта на даровете
кръгове
            отваря.


* Х.Л Борхес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чинаров (Георги Милев) Всъщност се питам къде е тук и другадето. Разбира се, риторично. Колкото до воденето , никой никъде не води, всеки си отива тав, където се чувства по-добре, като вода, като вода.......
  • Djein_Ear (Джейни Тодорова) Благодаря! Да, това е страхът.
  • kity (Кити ) Благодаря ти! Радвам се, че намираш нещо за себе си, в тези стихове. А това е многото и какво повече да желае един автор?
    Бъди добре!
  • След прочитането на товна стихотворение чувствам, че съм някъде другаде - къде? Всъщност не е нужен отговор, харесва ми където ни отвеждаш. Чрез такова "говорене".
  • "Страхът поражда
    бяс
    или еднаквост
    във очите. "
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...