25 nov 2007, 23:29

Нощта на силните парфюми

  Poesía
758 0 6

Флуиди летят във вихър среднощен,

под жълти фенери се ваят тела,

по-дръзки, по-жадни за още и още,

улавят момента на свойта игра.

 

Парфюми изострят докрай сетивата,

в усните сякаш е скрит динамит,

разпалва се лесно, щом гали ръката,

от пламъче малко фитилът им скрит.

 

Разтича се той на гърдите широки,

надолу отива към стройния ханш,

след миг ще избухне във много посоки,

изпепелявайки всичко в любовен реванш.

 

Сълзи се отронват от радост след края,

достигнали връх на всички мечти,

да видят пред тях вратите на рая

и молеха още да продължи.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...