Флуиди летят във вихър среднощен,
под жълти фенери се ваят тела,
по-дръзки, по-жадни за още и още,
улавят момента на свойта игра.
Парфюми изострят докрай сетивата,
в усните сякаш е скрит динамит,
разпалва се лесно, щом гали ръката,
от пламъче малко фитилът им скрит.
Разтича се той на гърдите широки,
надолу отива към стройния ханш,
след миг ще избухне във много посоки,
изпепелявайки всичко в любовен реванш.
Сълзи се отронват от радост след края,
достигнали връх на всички мечти,
да видят пред тях вратите на рая
и молеха още да продължи.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Хубаво е.
С обич.