4 ene 2011, 21:50

Нощта на вещицата 

  Poesía
640 0 2

По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла,
кама съм скрила. Отгатни къде е!
Луната среброока наполовина е изяла
себе си, но пак от анорексия линее.
Във моя власт са всички елементи -
земя и въздух, огън и вода,
желая ли те - ще те имам на момента,
така съм се родила - дяволска жена.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Руми! Определено имаш право!
  • "Луната среброока наполовина е изяла
    себе си, но пак от анорексия линее."
    чудесия,много ми хареса
Propuestas
: ??:??