4.01.2011 г., 21:50

Нощта на вещицата

783 0 2

По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла,
кама съм скрила. Отгатни къде е!
Луната среброока наполовина е изяла
себе си, но пак от анорексия линее.
Във моя власт са всички елементи -
земя и въздух, огън и вода,
желая ли те - ще те имам на момента,
така съм се родила - дяволска жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми! Определено имаш право!
  • "Луната среброока наполовина е изяла
    себе си, но пак от анорексия линее."
    чудесия,много ми хареса

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...