Нощта на вещицата
По тялото ми стене рокля - жабешкозелена,
от лек, прозрачен, призрачен сатен,
косите ми червени, а в ръцете стреме
от нозе на паяк, вплетени във похот на овен.
В нощта препускам гола, подивяла,
кама съм скрила. Отгатни къде е!
Луната среброока наполовина е изяла
себе си, но пак от анорексия линее.
Във моя власт са всички елементи -
земя и въздух, огън и вода,
желая ли те - ще те имам на момента,
така съм се родила - дяволска жена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
Благодаря, Руми! Определено имаш право!
