Нощта притихва
Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам,
вдишвам и отпивам
от чашата горчива
мъка пожълтяла.
Като от златна есен
сълзите се ронят,
на листа падат,
бърчат го и мръщят.
И като птица бяла
пърха светлината.
Сподавени от дим,
пречупени крилата,
умират бавно,
леко се понасят...
Във песен тъжна
изблици се давят.
И сенки остри
хвърлят дървесата.
Останали сами,
препускат и се мятат...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Михалева Todos los derechos reservados
Благодаря, че се отби, Веси.
