21 окт. 2012 г., 23:03

Нощта притихва

1.1K 0 2

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам,
вдишвам и отпивам
от чашата горчива
мъка пожълтяла.
Като от златна есен
сълзите се ронят,
на листа падат,
бърчат го и мръщят.
И като птица бяла
пърха светлината.
Сподавени от дим,
пречупени крилата,
умират бавно,
леко се понасят...
Във песен тъжна
изблици се давят.
И сенки остри
хвърлят дървесата.
Останали сами,
препускат и се мятат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...