21.10.2012 г., 23:03 ч.

Нощта притихва 

  Поезия
740 0 2

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам,
вдишвам и отпивам
от чашата горчива
мъка пожълтяла.
Като от златна есен
сълзите се ронят,
на листа падат,
бърчат го и мръщят.
И като птица бяла
пърха светлината.
Сподавени от дим,
пречупени крилата,
умират бавно,
леко се понасят...
Във песен тъжна
изблици се давят.
И сенки остри
хвърлят дървесата.
Останали сами,
препускат и се мятат...

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??