8 sept 2010, 21:44
Нощта си знае
Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази
и все отдясно се завива на кравай.
В мастиленото как да се опазя –
единствено навярно Дявол знай.
Просъсква и подсказва спомени,
където мрежа са изплели грешките.
Захапва ме и пуска свойте корени,
а те са въглени – от най-горещите.
Опарена съм, все да ги почиствам,
мехурите се стичат по сърцето ми.
За миг, когато видя се пречистена -
на втория сълзи невяра по лицето ми.
За кой ли път нощта е пепелянка,
а аз притихнала съм в нея до земи.
За кой ли път от миналото всяка сянка
иска нещо, а аз ù казвам: Нà, вземи!
Нощта си знае – имам за раздаване
дотам, докато се свърши и изпепели.
Тогава тя ще види своето удавяне
в очите ми, където ще валят звезди.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми, Ани! Поздрави!
-
Чудесна образност! Благодаря, изпитах голямо удоволствие!
-
великолепно стихотворение...
оригинално, образно...много стойностно.
сърдечна прегръдка, мила Ани. -
...*
-
В момента пишеш глупости. Не гадай как съм си писала стиха. Отровена си от правотата си да доказваш, колко си компетентна, и не виждаш градацията в него. Ама какво да ти обеснявам, след като в повечето случаи радостта и ръкопляскането е от личното споделяне.
Ако продължиш, ще изтрия стиха си. Така правя винаги, когато такива като теб кръжат като оси из него. -
Ани, дадох ти пример със стих, който харесвам, но не съм коментирала.
А сега щом искаш, ще постна целия коментар към стихотворението ти
Нощта е по-лукава и от пепелянка,
(пепелянката не е лукава змия, страхлива е)
извива се, да пречи на звездите.
(това как го разбра, че е точно такава целта й)
Нарочно с тъмното им прави сянка,
(нарочно - и тук откъде ти хрумна!)
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази
и все отдясно се завива на кравай.
В мастиленото как да се опазя –
единствено навярно Дявол знай. (този куплет е добре, хареса ми "мастиленото"
Просъсква и подсказва спомени,
(как ги подсказва, това е просто й така мушнато!
където мрежа са изплели грешките.
Захапва ме и пуска свойте корени,
(какви корени, откъде ти идва, заради римата ли?)
а те са въглени – от най-горещите.
Опарена съм, все да ги почиствам,
мехурите се стичат по сърцето ми.
мехурите не може да се стичат, виж да се пукат, да)
За миг, когато видя се пречистена -
на втория сълзи невяра по лицето ми.
(вероятно визираш втория миг, но е неясно)
За кой ли път нощта е пепелянка,
а аз притихнала съм в нея до земи.
За кой ли път от миналото всяка сянка
иска нещо, а аз ù казвам: Нà, вземи!
(както ти казах - и оттук можеш да започнеш стихотвернието, а това На, вземи - след като иска нещо, при това неясно какво, ти казваш - На вземи)
Нощта си знае – имам за раздаване
дотам, докато се свърши и изпепели.
Тогава тя ще види своето удавяне
в очите ми, където ще валят звезди.
(Това е гвоздеят на стиха ти, но...вероятно си написала последния куплет първо, а после си конструирала останалото) -
Защо изтри коментарите си?
Там не натъртваше само на и-тата си, а едва ли не ме учеше как да пиша.
Приключвам с това. За мен си ясна. Просто ако отида и нападна след теб тези, които не харесваш, всички мои стихове, ще ти бъдат гладки.
От поезия може хич да не разбирам, но от психология май - да! -
Не разбирам, нали уж трябва да се коментират стиховете, а всички мрете за БРАВО, УНИКАЛНО, ВЕЛИКО.
И когато ти натъртих най-вече на СЪБИРАНЕТО НА трите гласни И - И - И, което прави тромав изказа, ти наскача и се обиди. -
Просто този стих тук, Валентина, е по-истински. В посоченият от теб има много по-голяма доза измислица. При измислиците внимавам повече, както и метафорите са в пъти повече...
Когато пуснах за първипът този стих, беше в разгара на поредни караници. Не знам защо, но в нощта е по лукава и от пепелянка, някои откриха незнайно, т.е. знайно защо вероятно собствените си образи и съответно започнаха едни подмятания. Единственото за което си права е изречението което цитира в изтрития си коментар. Въпреки, че от тогава съм редактирала неколкократно стиха, точно то продължи да спъва и аз си го знам много добре. Но няма закон в поезията, в който да пише, че нарушаването на ритъма, с цел израз на мисли и емоция е забранено.
Също така, не приемам някой да ме учи точно какви изразни средства да употребявам в стиховете си. Те са си мои, писани с моите мисли, усещания и чувства, които отговарят на различни мои състояния и периоди от живота ми и не задължавам никого да ги чете, щом не ги харесва. Но да променям думите си, просто защото някой вижда стиха по собствен начин - няма да стане. Като вижда нещо или има идея, да напише собствен.
Тук в откровения съм получавала два или три пъти градивна критика, поднесена по изключително професионален начин, заради която съм променяла стих. В повечето други случаи е търсене на теле под вола, винаги след поредни пререкания, които аз не приемам, тъй като този сайт позволява изява на всеки и никой не може да му бъде съдник за присъствието му тук. -
Ами намирам коренна разлика с този стих
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=180521
и ме подразниха определено търсени, но ненамерени метафори. -
Искам такива, като теб да не се мерякат на страничката ми! Има кого да попитам какво струват стиховете ми и питам. Щом ти казвам да не се мяркаш, означава, че ти не си ми критерий, поезията ти също!
Точка по този въпрос. -
Валентина, този стих е публикуван за втори път. При първото публикуване ти много го хареса... Показателно - нали?
И ако обичаш, не те искам повече на страничката си! -
Оригинален стих!
-
Прекрасно е!
-
Развълнува ме, Ани! Твоята нощ е и моята нощ...Същата!
Поздравявам те за умелите и точни думи! -
Дълбока вода си, Ани!
Много силен стих!!! -
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Нощен поздрав и от мен!
Хареса ми! -
"Нощта си знае – имам за раздаване
дотам, докато се свърши и изпепели."
Раздадената светлина покрива мрака,
стопява му мераците за властване.
И с изгрева най-дългото очакване
превръща тишината в синева...
Благодаря за красивите ти думи...
-
Чудесно е!
-
,,защото искам да валят в очите ми.
...
в очите ми, където ще валят звезди.''
Ани, нощта си знае
Щом искаш, ще бъде! -
Невероятно стихотворение, изключително оригинално!
Нов поглед върху нощта, няма все за романтика да пишем я!
Поздрави! -
Нощта е закрилница на любовта.
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много, много ме развълнува, Ани, много силно стихотворение!!!