Нощта си знае
Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази
и все отдясно се завива на кравай.
В мастиленото как да се опазя –
единствено навярно Дявол знай.
Просъсква и подсказва спомени,
където мрежа са изплели грешките.
Захапва ме и пуска свойте корени,
а те са въглени – от най-горещите.
Опарена съм, все да ги почиствам,
мехурите се стичат по сърцето ми.
За миг, когато видя се пречистена -
на втория сълзи невяра по лицето ми.
За кой ли път нощта е пепелянка,
а аз притихнала съм в нея до земи.
За кой ли път от миналото всяка сянка
иска нещо, а аз ù казвам: Нà, вземи!
Нощта си знае – имам за раздаване
дотам, докато се свърши и изпепели.
Тогава тя ще види своето удавяне
в очите ми, където ще валят звезди.
© Ани Монева All rights reserved.
