Нощта е по-лукава и от пепелянка,
извива се, да пречи на звездите.
Нарочно с тъмното им прави сянка,
защото искам да валят в очите ми.
Провира се, намира път, по мене лази
и все отдясно се завива на кравай.
В мастиленото как да се опазя –
единствено навярно Дявол знай.
Просъсква и подсказва спомени,
където мрежа са изплели грешките.
Захапва ме и пуска свойте корени,
а те са въглени – от най-горещите. ...