7 oct 2010, 12:20

Носталгично

  Poesía » Otra
2K 0 32

 

               Посвещавам на всички емигранти


Някак в повече ти идва

избуялата печал.

Всеки спомен е реликва,

поривът е гълъб бял,

към небето родно литнал...

Всичко ти е свидно там:

като шепот на молитва,

като цвят, от лъч огрян,

като майчина усмивка,

светеща като дъга.


Малко в повече ти идва

носталгичната тъга...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Благодаря за съпричастието.Копнеж и вълнение изпитвам всеки път когато сетивата ми открият сродни души.Поздравления за прекрасния стих-стегнат,ясен,чувствен...Бъди и пребъди!!!
  • Стихотворението ми хареса и определено ме разчувства, тъй като имам дълъг опит в това отношение...
  • C mariniki (Магдалена Костадинова)
    ((( )))
  • носталгично...тъжно, но изпълнено с обич
    стихотворение...поезията ти носи светлина, Вилдан...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...