7 oct 2010, 12:20

Носталгично 

  Poesía » Otra
1841 0 32

 

               Посвещавам на всички емигранти


Някак в повече ти идва

избуялата печал.

Всеки спомен е реликва,

поривът е гълъб бял,

към небето родно литнал...

Всичко ти е свидно там:

като шепот на молитва,

като цвят, от лъч огрян,

като майчина усмивка,

светеща като дъга.


Малко в повече ти идва

носталгичната тъга...



 

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??