feia (Вилдан Сефер)
5 529

Oct 7, 2010, 12:20 PM

Носталгично

Poetry » Other

2K 0 32

Посвещавам на всички емигранти

Някак в повече ти идва

избуялата печал.

Всеки спомен е реликва,

поривът е гълъб бял,

към небето родно литнал...

Всичко ти е свидно там:

като шепот на молитва,

като цвят, от лъч огрян,

като майчина усмивка,

светеща като дъга.

Малко в повече ти идва

носталгичната тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви!

2010-12-16T12:20:53+02:00
kpandjarova (Корнелия Нейкова)

Благодаря за съпричастието.Копнеж и вълнение изпитвам всеки път когато сетивата ми открият сродни души.Поздравления за прекрасния стих-стегнат,ясен,чувствен...Бъди и пребъди!!!

2010-12-16T00:35:40+02:00
purpleinrock (Даниел Авдала)

Стихотворението ми хареса и определено ме разчувства, тъй като имам дълъг опит в това отношение...

2010-11-17T21:23:01+02:00
Ена (Елена Гоцева)

C mariniki (Магдалена Костадинова)
((( )))

2010-10-18T21:03:59+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

носталгично...тъжно, но изпълнено с обич
стихотворение...поезията ти носи светлина, Вилдан...

2010-10-18T01:12:22+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9