7.10.2010 г., 12:20 ч.

Носталгично 

  Поезия » Друга
1773 0 32

 

               Посвещавам на всички емигранти


Някак в повече ти идва

избуялата печал.

Всеки спомен е реликва,

поривът е гълъб бял,

към небето родно литнал...

Всичко ти е свидно там:

като шепот на молитва,

като цвят, от лъч огрян,

като майчина усмивка,

светеща като дъга.


Малко в повече ти идва

носталгичната тъга...



 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??