ico1_all (Христо Паничаров) ico1_all (Христо Паничаров)
6 27
10 jul 2018, 9:17

Носталгично

1K 4 5

Носталгично

 

 

Бе   Горда   Стара   планина ,

кълняхме се във теб Родино .

                                      Обичахме   я   таз   земя  ,

и имахме  безброй  причини .

 

      Любов, семейство, щастие,  деца.

                                      Повярвайте ми,  беше тъй красиво,

                                      и  помислете  за  това ,

                                      как  днес  в  душите  ви  е  сиво .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Паничаров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • BELOBRAD (Цветан Костадинов)
    BELOBRAD (Цветан Костадинов)
    Интегралното за този т.н. преход, който се видя че не се знае накъде върви!
  • Роби (Роберт)
    Роби (Роберт)
    Много вярно, Ицо!...
    С последния ред си обобщил положението, а всеки може за себе си да отговори защо стигнахме до тази сивота в душите...
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Роботизирахме се, Христо. Наистина е носталгично. Поздрави.
  • ico1_all (Христо Паничаров)
    ico1_all (Христо Паничаров)
    Здравей Наде, мерси че се отбиваш при мен. С глаголите кълняхме и обичахме просто исках да подчертая че това прекрасно време е безвъзвратно загубено и отминало а за това е сами сме си виновни си много права. Поздрави!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Защо "обичахме", Ице? Разбирам и споделям горчивината и болката ти, но сами сме си виновни. А родината ни е красива...И друга нямаме...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0