28 jul 2007, 21:23

Носталгично-патриотично 

  Poesía
700 0 2


 

Кипя от народности.

От глупави крайности.

И смокът във мен е от хората.


Критиците гонят ме и

пак те увличат ме

в чудни, незнайни страни.


Пораснах без имане.

А толкова чувствах!!!

И въпреки всичко обичам.


И в глупави ценности,

душата убиващи,

не вярвам от толкова време!


Препусках без опитност,

където не биваше.

Застрелях и много коне.


Преплитах,

разбивах до кръв и до хлипавост

всички предели с ръце.


Така че

не смей да съжителстваш,

ако вярваш във други земи!


Не се вричай на сляпо

във призраци,

непознати за твойте очи.


Просто слушай.

Сърцето ще каже.

Ще проплаче в тебе тъга.


Нарисувана.

По древните камъни

ще откриеш свойта земя!

© Обичаща Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??