Кипя от народности.
От глупави крайности.
И смокът във мен е от хората.
Критиците гонят ме и
пак те увличат ме
в чудни, незнайни страни.
Пораснах без имане.
А толкова чувствах!!!
И въпреки всичко обичам.
И в глупави ценности,
душата убиващи,
не вярвам от толкова време!
Препусках без опитност,
където не биваше.
Застрелях и много коне.
Преплитах,
разбивах до кръв и до хлипавост
всички предели с ръце.
Така че
не смей да съжителстваш,
ако вярваш във други земи!
Не се вричай на сляпо
във призраци,
непознати за твойте очи.
Просто слушай.
Сърцето ще каже.
Ще проплаче в тебе тъга.
Нарисувана.
По древните камъни
ще откриеш свойта земя!
© Обичаща Все права защищены
Много точно си го изразила.
Поздрав