28 июл. 2007 г., 21:23

Носталгично-патриотично 

  Поэзия
701 0 2


 

Кипя от народности.

От глупави крайности.

И смокът във мен е от хората.


Критиците гонят ме и

пак те увличат ме

в чудни, незнайни страни.


Пораснах без имане.

А толкова чувствах!!!

И въпреки всичко обичам.


И в глупави ценности,

душата убиващи,

не вярвам от толкова време!


Препусках без опитност,

където не биваше.

Застрелях и много коне.


Преплитах,

разбивах до кръв и до хлипавост

всички предели с ръце.


Така че

не смей да съжителстваш,

ако вярваш във други земи!


Не се вричай на сляпо

във призраци,

непознати за твойте очи.


Просто слушай.

Сърцето ще каже.

Ще проплаче в тебе тъга.


Нарисувана.

По древните камъни

ще откриеш свойта земя!

© Обичаща Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??