Jul 28, 2007, 9:23 PM

Носталгично-патриотично

  Poetry
933 0 2


 

Кипя от народности.

От глупави крайности.

И смокът във мен е от хората.


Критиците гонят ме и

пак те увличат ме

в чудни, незнайни страни.


Пораснах без имане.

А толкова чувствах!!!

И въпреки всичко обичам.


И в глупави ценности,

душата убиващи,

не вярвам от толкова време!


Препусках без опитност,

където не биваше.

Застрелях и много коне.


Преплитах,

разбивах до кръв и до хлипавост

всички предели с ръце.


Така че

не смей да съжителстваш,

ако вярваш във други земи!


Не се вричай на сляпо

във призраци,

непознати за твойте очи.


Просто слушай.

Сърцето ще каже.

Ще проплаче в тебе тъга.


Нарисувана.

По древните камъни

ще откриеш свойта земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Обичаща All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...