4 nov 2018, 12:26

Носталгия

  Poesía » Otra
732 9 33

Носталгията 

скри се във листата

на есенния 

златен звездопад

понесе се

на птиците с крилата

строи ятата

за последния парад.

Със залеза

Миналото си отиде

оставило на пясъка

от любов следи

вкуса тръпчив

на чувствата отнесе

и блясъкът във ириса

на търсещи очи.

Тъгата

като призрак се прокрадва

дава на душата

броеница от прекрасни дни

после къса я

и всичко се разпада

Времето

грижливо ги събира,

лекува от тъга

с Мечти. 

 

Ноември,2018г

Варна,Гавпаил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....