Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
4 nov 2018, 12:26

Носталгия 

  Poesía » Otra
536 9 33

Носталгията 

скри се във листата

на есенния 

златен звездопад

понесе се

на птиците с крилата

строи ятата

за последния парад.

Със залеза

Миналото си отиде

оставило на пясъка

от любов следи

вкуса тръпчив

на чувствата отнесе

и блясъкът във ириса

на търсещи очи.

Тъгата

като призрак се прокрадва

дава на душата

броеница от прекрасни дни

после къса я

и всичко се разпада

Времето

грижливо ги събира,

лекува от тъга

с Мечти. 

 

Ноември,2018г

Варна,Гавпаил

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжно, човешко и есенно,
    стих от сълзите ни песенни!
  • Елка,мисля че мечтите са най-доброто лекарство на тъгата.Благодаря ти за посещението.
  • "Лекува от тъга с мечти." Много ми хареса! Поздравления!
  • Светла,след тези горещи нощи ще навява разбира се...
  • На тръгване лятото винаги навява тъга...
  • С удоволствие прочетох този поетичен коментар.Благодаря ти!
  • Щастлив си ... с влюбени следи по пясъка и "броеница от прекрасни дни", Гавраиле! Всеки миг от миналото е малко чудо, което се превръща в светъл спомен.
  • Щурак,пуснах ги но ятата бяха отлетели и тъй като се почувствали самотни отново се върнаха при мен.
  • Надя,"не съвсем" защото носталгията хвърля поглед към миналото но не пречи на бъдещето да ни води напред.
  • Мария,както времето умее да притъпява болката така и вълната измива тъжните следи по пясъка.
  • Пусни ги, нека летят
  • Влади,броеницата винаги трябва да я пазим да не се скъса защото разпилени мечти трудно се събират.
    Благодаря ти приятелю!
  • Ангеле,Приятелю приемам поздравите ти с удоволствие защото са от сърце.Хубава вечер ти желая!
  • Роби,миналото винаги оставя следи независимо дали ни се иска.
    Благодаря за присъствието!
  • Тъжно...И не съвсем...
  • Харесах тъжният пясък... И мечтите...за прекрасни дни ..
  • Много хубав стих Приятелю!Споделям чувствата ти !!!Поздравления сърдечни!
  • "Със залеза
    Миналото си отиде
    оставило на пясъка
    от любов следи
    вкуса тръпчив
    на чувствата отнесе
    и блясъкът във ириса
    на търсещи очи."
    Хареса ми!...Браво, Гавраиле!...
  • Иржи,
    вслушах се в думите верни...
    Издухах мъглата
    прогоних тъгата
    усмихнах небето
    сияе морето
    душата се смее
    мимолетието немее.
  • Гавраиле,
    Ах,вие хора, край морето
    сте все подвластни на тъга
    по спомени за миналото лято,
    дори за "сбогом-а" със птичите ята!
    А ние,неживеещите на море
    като без спомени сме летни-
    на земята стъпваме добре-
    без тъга за случки мимолетни!...
    "Тъгата се лекува със мечни"
    и те създават ведро настроение!
    Не прекалявай с тях!Уви!
    Понякога измамно са явление!!!
  • Юри,радвам се че сиго приел по този начин.
  • Почувствах го!
  • Албена,погледни небето там е пълно с мечти.Много съм ти благодарен за коментара!
  • Прекрасен стих, Гавраиле!...Ще запомня, че тъгата се лекува с мечти!
  • Милко,твоите думи ме карат да усещам как времето всичко лекува.Благодаря ти за насърчителните думи,Приятелю.Хубава вечер!
  • Ели,там където носталгията идва времето е най добрия лечител.
  • Харесах "есенния златен звездопад" и особено – финала!
    Поздравления!
  • Еси,поне притъпява болката.А блясъкът,дано винаги да го има!
  • Не лекува, Гавраиле, просто свикваш Много ми хареса този стих, особено блясъкът във ириса на търсещите очи! Поздрави! Бъди!
  • Силвия,магическият нюанс е моя слабост.Признавам си!
  • Стойчо,благодаря ти че намери романтичното зрънце в моя стих.Хубава неделя ти желая.
  • Магическо!
  • Много романтика и изживян опит носят стиховете ти, Гавраил!
    И малко тъга!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??