4 нояб. 2018 г., 12:26

Носталгия

733 9 33

Носталгията 

скри се във листата

на есенния 

златен звездопад

понесе се

на птиците с крилата

строи ятата

за последния парад.

Със залеза

Миналото си отиде

оставило на пясъка

от любов следи

вкуса тръпчив

на чувствата отнесе

и блясъкът във ириса

на търсещи очи.

Тъгата

като призрак се прокрадва

дава на душата

броеница от прекрасни дни

после къса я

и всичко се разпада

Времето

грижливо ги събира,

лекува от тъга

с Мечти. 

 

Ноември,2018г

Варна,Гавпаил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...