Носталгията
скри се във листата
на есенния
златен звездопад
понесе се
на птиците с крилата
строи ятата
за последния парад.
Със залеза
Миналото си отиде
оставило на пясъка
от любов следи
вкуса тръпчив
на чувствата отнесе
и блясъкът във ириса
на търсещи очи.
Тъгата
като призрак се прокрадва
дава на душата
броеница от прекрасни дни
после къса я
и всичко се разпада
Времето
грижливо ги събира,
лекува от тъга
с Мечти.
Ноември,2018г
Варна,Гавпаил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
