13 may 2019, 7:31

Носталгия...

  Poesía » Otra
340 0 0

 

Носталгия...

 

1.

А Болката когато те зачопли

отърване от нея знаеш-няма,

забива тя ръждивите си котви

и тъжно те люлее в Океана!...

 

И иде ти, ей тъй да се напиеш,

но може ли пиян да бъдеш вечно?...

С какво носталгията ще надвиеш

щом в битие на скитник си обречен?...

 

...Тогава викаш спомените скъпи,

че те са ти надеждата последна

и Болката позорно ще отстъпи-

пред твоята възторженост победна!...

 

2.

Примамно е да тръгвам в път незнаен

романтика е скрита във Безкрая:

със Ветровете сам да бъда Вятър,

безгрижно по вълните да се мятам

и всеки бряг за мен да бъде следващ,

от който ненаситно ще потеглям...

 

...Но идват ден и час накрая

за роден бряг започвам да мечтая:

– И аз не зная нищо по-приятно:

от бързане към роден край обратно!..

 

3.

Един Живот - Пътуване...

Ех, скитнишки души!..

А вечното сбогуване –

очите пресуши...

Сами със ветровете

и Вятърът със нас –

миражни бреговете

влекат с реална власт...

 

И туй безкрайно скитане

на нашият Живот

към Роден Бряг, където ни

зове мечта за гроб!...

 

4.

А може би, а може би

аз просто закопнях за бряг,

за бряг примамващо - далечен,

та тия същите звезди

не ме привличат светло пак,

не ме разтъжват вече!...

 

Едно време някъде из Пасифика

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...