Носталгия...

Носталгия...

1.

А Болката когато те зачопли

отърване от нея знаеш-няма,

забива тя ръждивите си котви

и тъжно те люлее в Океана!...

И иде ти, ей тъй да се напиеш,

но може ли пиян да бъдеш вечно?...

С какво носталгията ще надвиеш

щом в битие на скитник си обречен?...

...Тогава викаш спомените скъпи,

че те са ти надеждата последна

и Болката позорно ще отстъпи-

пред твоята възторженост победна!...

2.

Примамно е да тръгвам в път незнаен

романтика е скрита във Безкрая:

със Ветровете сам да бъда Вятър,

безгрижно по вълните да се мятам

и всеки бряг за мен да бъде следващ,

от който ненаситно ще потеглям...

...Но идват ден и час накрая

за роден бряг започвам да мечтая:

– И аз не зная нищо по-приятно:

от бързане към роден край обратно!..

3.

Един Живот - Пътуване...

Ех, скитнишки души!..

А вечното сбогуване –

очите пресуши...

Сами със ветровете

и Вятърът със нас –

миражни бреговете

влекат с реална власт...

И туй безкрайно скитане

на нашият Живот

към Роден Бряг, където ни

зове мечта за гроб!...

4.

А може би, а може би

аз просто закопнях за бряг,

за бряг примамващо - далечен,

та тия същите звезди

не ме привличат светло пак,

не ме разтъжват вече!...

Едно време някъде из Пасифика