Носталгия...
Носталгия...
1.
А Болката когато те зачопли
отърване от нея знаеш-няма,
забива тя ръждивите си котви
и тъжно те люлее в Океана!...
И иде ти, ей тъй да се напиеш,
но може ли пиян да бъдеш вечно?...
С какво носталгията ще надвиеш
щом в битие на скитник си обречен?...
...Тогава викаш спомените скъпи,
че те са ти надеждата последна
и Болката позорно ще отстъпи-
пред твоята възторженост победна!...
2.
Примамно е да тръгвам в път незнаен
романтика е скрита във Безкрая:
със Ветровете сам да бъда Вятър,
безгрижно по вълните да се мятам
и всеки бряг за мен да бъде следващ,
от който ненаситно ще потеглям...
...Но идват ден и час накрая
за роден бряг започвам да мечтая:
– И аз не зная нищо по-приятно:
от бързане към роден край обратно!..
3.
Един Живот - Пътуване...
Ех, скитнишки души!..
А вечното сбогуване –
очите пресуши...
Сами със ветровете
и Вятърът със нас –
миражни бреговете
влекат с реална власт...
И туй безкрайно скитане
на нашият Живот
към Роден Бряг, където ни
зове мечта за гроб!...
4.
А може би, а може би
аз просто закопнях за бряг,
за бряг примамващо - далечен,
та тия същите звезди
не ме привличат светло пак,
не ме разтъжват вече!...
Едно време някъде из Пасифика
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени