С булката добре живяхме...

Е, на моменти зле си бяхме!

Лашкахме се по квартири.

Нямахме пари за бири,

камо ли пък за бижута-

на жените атрибута.

Наема едвам си плащахме.

Сума заеми изплащахме...

Броях стотинките за сок.

Спорехме на глас висок.

С нерви, шум и разправии

оправяхме своите бакии.

Млади бяхме и откачени,

макар и от живота влачени.

А той, дори да ни притискаше,

нонстоп нас двамата ни искаше.

Сега сме вече ,,средна класа".

Изплатих аз ВСкаса.

Заплащане-почти достойно.

Около нас е все спокойно.

Но...писна ми от тишината!

Сигурно- и на жената...

Тръпката я няма вече!

Нещо става бе, човече!

Къде са времената стари?

Сега-спокойни, без товари,

напълно ни владее скуката...

Къде е , мислите, поуката?