16 may 2023, 10:42

Носталгия

483 0 1

С булката добре живяхме...

Е, на моменти зле си бяхме!

Лашкахме се по квартири.

Нямахме пари за бири,

 

камо ли пък за бижута-

на жените атрибута.

Наема едвам си плащахме.

Сума заеми изплащахме...

 

Броях стотинките за сок.

Спорехме на глас висок.

С нерви, шум и разправии

оправяхме своите бакии.

 

Млади бяхме и откачени,

макар и от живота влачени.

А той, дори да ни притискаше,

нонстоп нас двамата ни искаше.

 

Сега сме вече ,,средна класа".

Изплатих аз ВСкаса.

Заплащане-почти достойно.

Около нас е все спокойно.

 

Но...писна ми от тишината!

Сигурно- и на жената...

Тръпката я няма вече!

Нещо става бе, човече!

 

Къде са времената стари?

Сега-спокойни, без товари,

напълно ни владее скуката...

Къде е , мислите, поуката?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, друго днес ни трябва.
    Спокойствието уморява,
    приспива чувства и емоции.
    А ние с нашата си порция
    дразнители, нали сме свикнали,
    сега, в рахата си надникнали,
    не щеме вече тишина.
    Я, вѝкни пак по мен, жена!🥰

    Разписа ме, бе човече! Много ми хареса и те поздравявам, бай Гацане!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...