16.05.2023 г., 10:42

Носталгия

484 0 1

С булката добре живяхме...

Е, на моменти зле си бяхме!

Лашкахме се по квартири.

Нямахме пари за бири,

 

камо ли пък за бижута-

на жените атрибута.

Наема едвам си плащахме.

Сума заеми изплащахме...

 

Броях стотинките за сок.

Спорехме на глас висок.

С нерви, шум и разправии

оправяхме своите бакии.

 

Млади бяхме и откачени,

макар и от живота влачени.

А той, дори да ни притискаше,

нонстоп нас двамата ни искаше.

 

Сега сме вече ,,средна класа".

Изплатих аз ВСкаса.

Заплащане-почти достойно.

Около нас е все спокойно.

 

Но...писна ми от тишината!

Сигурно- и на жената...

Тръпката я няма вече!

Нещо става бе, човече!

 

Къде са времената стари?

Сега-спокойни, без товари,

напълно ни владее скуката...

Къде е , мислите, поуката?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, друго днес ни трябва.
    Спокойствието уморява,
    приспива чувства и емоции.
    А ние с нашата си порция
    дразнители, нали сме свикнали,
    сега, в рахата си надникнали,
    не щеме вече тишина.
    Я, вѝкни пак по мен, жена!🥰

    Разписа ме, бе човече! Много ми хареса и те поздравявам, бай Гацане!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...