28 sept 2011, 18:25

Носталгия

  Poesía » Otra
585 0 8

 

         Носталгия

 

Иска ми се утре да те видя пак.

На ластик и дама да играем.

Детство тъй любимо, 

защо си незабравимо!?

 

Чакам, чакам до сутринта.

Носталгия или блян е това.

Белота, тишина.

Спомен като птица рови моята душа.

 

Защо беше всичко това?

Радост без крила.

Като птица осакатена.

Защо съм тъй сама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Ленка!Много сте мили всички.
  • Не тъгувай за детството няма връщане назад. Стремежите и бъдещето са само напред затова вложи усилия и се бори, а споменът той ще е винаги в сърцата ни! Поздрав и ако ще се почувстваш мъничко по добре и на мен ми липсва...
  • Мина,бъди силна!И аз ,като теб дойдох тук отчаяна,но след подкрепата от хора ,които ме разбират,се чувствам по-добре.Горе главата!
  • Напоследък всички се чувстваме самотни.Такова е обществото, но това ще се промени.А искрено, неподправено, непорочно откровение винаги е по-красиво от един рутинен стих, който нищо не казва!
  • Благодаря ви момичета трогната съм!вие също сте страдащи и имате добри
    души!На добър път!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...