28 sept 2011, 18:25

Носталгия

  Poesía » Otra
583 0 8

 

         Носталгия

 

Иска ми се утре да те видя пак.

На ластик и дама да играем.

Детство тъй любимо, 

защо си незабравимо!?

 

Чакам, чакам до сутринта.

Носталгия или блян е това.

Белота, тишина.

Спомен като птица рови моята душа.

 

Защо беше всичко това?

Радост без крила.

Като птица осакатена.

Защо съм тъй сама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Ленка!Много сте мили всички.
  • Не тъгувай за детството няма връщане назад. Стремежите и бъдещето са само напред затова вложи усилия и се бори, а споменът той ще е винаги в сърцата ни! Поздрав и ако ще се почувстваш мъничко по добре и на мен ми липсва...
  • Мина,бъди силна!И аз ,като теб дойдох тук отчаяна,но след подкрепата от хора ,които ме разбират,се чувствам по-добре.Горе главата!
  • Напоследък всички се чувстваме самотни.Такова е обществото, но това ще се промени.А искрено, неподправено, непорочно откровение винаги е по-красиво от един рутинен стих, който нищо не казва!
  • Благодаря ви момичета трогната съм!вие също сте страдащи и имате добри
    души!На добър път!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...