Носталгия

19 sept 2007, 14:43

Poesía

536 0 2

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка,
а времето едва върви,
часовникът едва отмерва
самотните ми часове.
Секундите са сякаш спрели,
боли душата ми, горчи,
затворена съм в тази стая
за цели 10 дълги дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Носталгия

Искате да прочетете повече?

Propuestas