Носталгия

Sep 19, 2007, 2:43 PM

Poetry

445 0 2

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.

Стоя във стаята самичка,
а времето едва върви,
часовникът едва отмерва
самотните ми часове.

Секундите са сякаш спрели,
боли душата ми, горчи,
затворена съм в тази стая
за цели 10 дълги дни.

Душата ми сега се лута
във клетката от самота,
безкрайна, гадна, сива скука
оплита ме със пипала.

Звъни, блести навън асфалта,
двигател скърца, след това
колата тръгва, заминава
във лоното на вечерта.

Жадувам блеснали простори,
безкрайно слънце и лъчи,
жадувам грейнали простори,
в които птица да лети.

Лети духът ми над земята,
нагоре се е извисил,
достига птицата, която
към слънцето се устреми.

Не ми харесва да съм болна,
затворена за десет дни.
Дъждът навънка кротко, тихо
и много тъжно ромоли.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lestat11 (Калоян Кънев)

2007-09-19T18:18:56+03:00

Рисуваш
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-19T15:49:04+03:00

Ех, този красив дъжд, красив стих , красиво момиче. Много хубаво.