Носталгия


Тъкмо, когато се почувствах добре,
когато с тъгата се преборих,
отново натъжи се за теб моето сърце,
отново за тебе си спомних.

Презставих си нощите летни със теб
и спомних си дните предишни.
Изникна отново пред пред мен твоя портрет,
нахлуха във мен мисли излишни.

Изхвърлила бях теб от моята душа,
но ти си останал в сърцето.
И щом те видях, обзе ме тъга,
тъй както ттъжа за морето.

Защото морето със теб ни събра
и слънцето, плажа, вълните,
запалиха огън във моята душа
и сляха на нас те съдбите.

Прекрасно се чувствах във онзи момент,
даже чувствах се някак специална.
И виждах как вечно ще бъда със теб,
и виждах любов идеална.

Но случи се нещо- не зная какво
и вмигом заплака небето.
Не знам дали бе за зло или за добро,
но веднага изтръпна сърцето.

Накрая рязбрях- друга май те плени,
а и ти май си падна по нея.
Преплетоха се нежно вашите съдби,
а аз почнах по теб да жалея.

Забравих те аз, ала пак щом те видях,
отново заби ми сърцето.
Представих си пак онзи приказен бряг,
отново си спомних морето.

Но зная морето е само мираж,
също зная, ти вече си с друга.
Остана само спомен за красивия плаж,
оказа се и любовта ти заблуда.