12.09.2004 г., 14:39

нОсТаЛгИя

1.4K 0 0
Носталгия


Тъкмо, когато се почувствах добре,
когато с тъгата се преборих,
отново натъжи се за теб моето сърце,
отново за тебе си спомних.

Презставих си нощите летни със теб
и спомних си дните предишни.
Изникна отново пред пред мен твоя портрет,
нахлуха във мен мисли излишни.

Изхвърлила бях теб от моята душа,
но ти си останал в сърцето.
И щом те видях, обзе ме тъга,
тъй както ттъжа за морето.

Защото морето със теб ни събра
и слънцето, плажа, вълните,
запалиха огън във моята душа
и сляха на нас те съдбите.

Прекрасно се чувствах във онзи момент,
даже чувствах се някак специална.
И виждах как вечно ще бъда със теб,
и виждах любов идеална.

Но случи се нещо- не зная какво
и вмигом заплака небето.
Не знам дали бе за зло или за добро,
но веднага изтръпна сърцето.

Накрая рязбрях- друга май те плени,
а и ти май си падна по нея.
Преплетоха се нежно вашите съдби,
а аз почнах по теб да жалея.

Забравих те аз, ала пак щом те видях,
отново заби ми сърцето.
Представих си пак онзи приказен бряг,
отново си спомних морето.

Но зная морето е само мираж,
също зная, ти вече си с друга.
Остана само спомен за красивия плаж,
оказа се и любовта ти заблуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Луканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...