2 dic 2010, 20:00

Носталгия

  Poesía
926 0 1

Ще си спомня пак за теб отдалече,

в свят, където няма звезди.

И колко мило само ме нарече,

а аз събирах целия си живот в твоите очи.

 

И сиромаси бяхме с тебе,

живяхме жадни за капка Любов.

И умираше надеждата ни без време,

но жадуваше още душевния ни  зов.

 

Колко усмихнати  бяха дните,

ослепявахме от тези красоти.

Сега слепи се търсим с тебе,

да се срещнем пак очи в очи.

 

Но съдбата ела виж... немилостива,

руши с гръм и буен ветрец.

Свят един, в душа нещастна,

сърце увито в кървав венец.

 

И пак изпращам целувки в небето,

и  се моля да чуеш моето мълчание.

От спомени натъжало лицето,

без теб дори в рая търся спасение.

 

Ще жадувам за теб любов

със извори далечни

                        в  свят кратък и спомени вечни…        

    

Милан Милев

02.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Буен ветрец е оксиморон. А цялото Ви творение звучи като епитафия.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...