Ще си спомня пак за теб отдалече,
в свят, където няма звезди.
И колко мило само ме нарече,
а аз събирах целия си живот в твоите очи.
И сиромаси бяхме с тебе,
живяхме жадни за капка Любов.
И умираше надеждата ни без време,
но жадуваше още душевния ни зов.
Колко усмихнати бяха дните,
ослепявахме от тези красоти.
Сега слепи се търсим с тебе,
да се срещнем пак очи в очи. ...