Носталгия...
(Звездни мемоари)
Когато над Земята лъхне
във лятна вечер тих ветрец,
а някъде щурче въздъхне-
и аз със малкия певец,
в такава вечер: тиха, страстна
загледан в звездния безчет
въздишам от тъга неясна
и болка пристъпна обзет...
Вървя замислен сред цветята,
понякогя лежа по гръб, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse