jollyroger (Коста Качев)
1543 16
18 mar 2015, 16:22

Носталгия... 

  Poesía » Otra
347 0 5

 

  Носталгия... 

(Звездни мемоари)

 

Когато над Земята лъхне

във лятна вечер тих ветрец,

а някъде щурче въздъхне-

и аз със малкия певец,

 

в такава вечер: тиха, страстна

загледан в звездния безчет

въздишам от тъга неясна

и болка пристъпна обзет...

 

Вървя замислен сред цветята,

понякогя лежа по гръб,

но все от тази непозната

тъга ме свива тиха скръб...

 

Когато във небето звездно

припламне падаща следа,

си спомням: в огнената бездна

как бил съм някога звезда...*

 

... И в някаква такава вечер

набрал от земните цветя,

загледан в Космосът далечен:

към него пак ще полетя...

 

  Коста Качев

                                                                            

 

*Преди 13.5 милиарди години е бил Големият взрив.

  А в безкрайния цикъл на Творението всички сме били звезди... Как сме се озовали тук ли?.. Една „умираща” звезда е пръснала всички елементи, които са създали Планетата ни и нас...

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??