Носталгия...
(Звездни мемоари)
Когато над Земята лъхне
във лятна вечер тих ветрец,
а някъде щурче въздъхне-
и аз със малкия певец,
в такава вечер: тиха, страстна
загледан в звездния безчет
въздишам от тъга неясна
и болка пристъпна обзет...
Вървя замислен сред цветята,
понякогя лежа по гръб, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up