Носталгия...
Носталгия...
(Звездни мемоари)
Когато над Земята лъхне
във лятна вечер тих ветрец,
а някъде щурче въздъхне-
и аз със малкия певец,
в такава вечер: тиха, страстна
загледан в звездния безчет
въздишам от тъга неясна
и болка пристъпна обзет...
Вървя замислен сред цветята,
понякогя лежа по гръб,
но все от тази непозната
тъга ме свива тиха скръб...
Когато във небето звездно
припламне падаща следа,
си спомням: в огнената бездна
как бил съм някога звезда...*
... И в някаква такава вечер
набрал от земните цветя,
загледан в Космосът далечен:
към него пак ще полетя...
Коста Качев
*Преди 13.5 милиарди години е бил Големият взрив.
А в безкрайния цикъл на Творението всички сме били звезди... Как сме се озовали тук ли?.. Една „умираща” звезда е пръснала всички елементи, които са създали Планетата ни и нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
