23 oct 2005, 22:45

НОСТАЛГИЯ ПО ДЕТСТВОТО

  Poesía
1.3K 0 9

НОСТАЛГИЯ ПО ДЕТСТВОТО

 

Бих се радвал дете да съм днес –

малък палавник с шапка от вестник.

Щях да бъда богат като Крез,

а животът ми – толкова лесен.

 

Щях да виждам нещата така,

както само на мен ми се иска.

Всичко щеше да бъде игра

от вълшебния свят на Алиса.

 

А проблемите в днешния ден,

ще са части от приказка страшна.

Друг ще мисли за тях вместо мен

и за другите те ще са важни.

 

Бих се върнал години назад,

за да бъда безгрижен и весел.

Потопен в илюзорния свят,

който времето бързо отнесе.

1996 г.

Добрич

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...