Oct 23, 2005, 10:45 PM

НОСТАЛГИЯ ПО ДЕТСТВОТО

  Poetry
1.3K 0 9

НОСТАЛГИЯ ПО ДЕТСТВОТО

 

Бих се радвал дете да съм днес –

малък палавник с шапка от вестник.

Щях да бъда богат като Крез,

а животът ми – толкова лесен.

 

Щях да виждам нещата така,

както само на мен ми се иска.

Всичко щеше да бъде игра

от вълшебния свят на Алиса.

 

А проблемите в днешния ден,

ще са части от приказка страшна.

Друг ще мисли за тях вместо мен

и за другите те ще са важни.

 

Бих се върнал години назад,

за да бъда безгрижен и весел.

Потопен в илюзорния свят,

който времето бързо отнесе.

1996 г.

Добрич

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...