10 may 2006, 8:04

Нов

  Poesía
991 0 1

Изпразнен от спомени

жадувам за нови,

различни, първични,

още сурови.

Мечтая да зная,

мечтая да мога.

Да се изстрелям там горе,

да поговоря със бога.

Да се рея из космоса,

да сънувам земята

различна от тази,

на която още се бият децата.

Да разпилявам косите ти,

да милвам ръката, 

която не е виновна,

че къса цветята.

Да погледна и видя...

Да се събудя,

а сънят да продължи.

Да докосна и усетя,

да чуя думите и отговоря

не със устни, а с очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жоро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...