10 may 2006, 8:04

Нов

  Poesía
989 0 1

Изпразнен от спомени

жадувам за нови,

различни, първични,

още сурови.

Мечтая да зная,

мечтая да мога.

Да се изстрелям там горе,

да поговоря със бога.

Да се рея из космоса,

да сънувам земята

различна от тази,

на която още се бият децата.

Да разпилявам косите ти,

да милвам ръката, 

която не е виновна,

че къса цветята.

Да погледна и видя...

Да се събудя,

а сънят да продължи.

Да докосна и усетя,

да чуя думите и отговоря

не със устни, а с очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жоро Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...