Нов ден

14 may 2014, 21:35

Poesía

850 0 2

Нов ден

Терзания и болка, плач...

и всичко туй събрано на едно.

Душата ми ридаеше безмълвно

и чаках края... а дано.

Тогава ти се появи пред мен,

облян от дневна светлина.

Погледна ме с добри очи

и ме изпълни с топлина.

От таз действителност кошмарна

излязох - стъпила във ада.

И всичко стана на мига.

О, миг, така съм благодарна.

След всяка нощ, знай, идва ден.

Ден, пълен с изненади.

Грабни мига и окрилен

върви към нови канонади.

Сам свойто бъдеще ковеш.

Сам раждаш се и сам умираш.

Но ако срещнеш любовта,

не отминавай, смело спирай.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

selene727 (Северина Даниелова)

2014-05-16T09:18:48+03:00

Харесах! Да, последният стих е прекрасен!
svobodey (Свободей Огражденец)

2014-05-15T11:12:57+03:00

"....Но ако срещнеш любовта,

не отминавай, смело спирай."

Това е смело, много смело.... Брех!