14 мая 2014 г., 21:35

Нов ден

1.2K 0 2

          Нов ден

 

Терзания и болка, плач...

и всичко туй събрано на едно.

Душата ми ридаеше безмълвно

и чаках края... а дано.

 

Тогава ти се появи пред мен,

облян от дневна светлина.

Погледна ме с добри очи

и ме изпълни с топлина.

 

От таз действителност кошмарна

излязох - стъпила във ада.

И всичко стана на мига.

О, миг, така съм благодарна.

 

След всяка нощ, знай, идва ден.

Ден, пълен с изненади.

Грабни мига и окрилен 

върви към нови канонади.

 

Сам свойто бъдеще ковеш.

Сам раждаш се и сам умираш.

Но ако срещнеш любовта,

не отминавай, смело спирай.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христиана Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...