14 мая 2014 г., 21:35

Нов ден 

  Поэзия
852 0 2

          Нов ден

 

Терзания и болка, плач...

и всичко туй събрано на едно.

Душата ми ридаеше безмълвно

и чаках края... а дано.

 

Тогава ти се появи пред мен,

облян от дневна светлина.

Погледна ме с добри очи

и ме изпълни с топлина.

 

От таз действителност кошмарна

излязох - стъпила във ада.

И всичко стана на мига.

О, миг, така съм благодарна.

 

След всяка нощ, знай, идва ден.

Ден, пълен с изненади.

Грабни мига и окрилен 

върви към нови канонади.

 

Сам свойто бъдеще ковеш.

Сам раждаш се и сам умираш.

Но ако срещнеш любовта,

не отминавай, смело спирай.

 

© Христиана Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??