May 14, 2014, 9:35 PM

Нов ден 

  Poetry
849 0 2

          Нов ден

 

Терзания и болка, плач...

и всичко туй събрано на едно.

Душата ми ридаеше безмълвно

и чаках края... а дано.

 

Тогава ти се появи пред мен,

облян от дневна светлина.

Погледна ме с добри очи

и ме изпълни с топлина.

 

От таз действителност кошмарна

излязох - стъпила във ада.

И всичко стана на мига.

О, миг, така съм благодарна.

 

След всяка нощ, знай, идва ден.

Ден, пълен с изненади.

Грабни мига и окрилен 

върви към нови канонади.

 

Сам свойто бъдеще ковеш.

Сам раждаш се и сам умираш.

Но ако срещнеш любовта,

не отминавай, смело спирай.

 

© Христиана Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??