13 jul 2006, 23:15

Нов Ден , част 3

  Poesía
1.2K 0 0

Нов Ден, част 3 финал

Луната вече изгрява над нас
Нощта посреща ни в своя власт
Целувка, после друга след нея
Да ти кажа да си ходим аз не смея
Какво ли чака ни след този ден
Дали ще пожелаеш да останеш с мен
Погалвам те за миг и след това треперя
Дали ще мога последни думи да намеря

Целувам нежните ти очи
Не ми шепти, а замълчи
Какво очакваше от този ден
Какво очакваше от мен
Притварям очи и си мечтая
За нищо друго не искам да зная
Имам теб и съм щастлив
Живея си живота мълчалив

В съня си бленувам
Да се окаже, че не сънувам
С трепет очаквам утринта
Трепет нежен в нощта
Притискаме се с теб в мрака
А утре нов ден ни чака
Новото слънце лицето ми погали
Нови надежди във мене запали
Но сама се събудих в леглото студено
И моето настроение е развалено
Аз се събудих по-объркан от преди
Май само в съня ми заедно сме били

Но слънцето своя път ще извърви
И ще потъне в кървави реки
А болката не ще се потуши
Нито копнежът по твоите очи
Ще търся дълго в мрака светлина
Ала едва ли ще дочакам новата зора
Защото знам, че щом се прероди
В нейния образ ще изгрееш ти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...