Jul 13, 2006, 11:15 PM

Нов Ден , част 3

  Poetry
1.2K 0 0

Нов Ден, част 3 финал

Луната вече изгрява над нас
Нощта посреща ни в своя власт
Целувка, после друга след нея
Да ти кажа да си ходим аз не смея
Какво ли чака ни след този ден
Дали ще пожелаеш да останеш с мен
Погалвам те за миг и след това треперя
Дали ще мога последни думи да намеря

Целувам нежните ти очи
Не ми шепти, а замълчи
Какво очакваше от този ден
Какво очакваше от мен
Притварям очи и си мечтая
За нищо друго не искам да зная
Имам теб и съм щастлив
Живея си живота мълчалив

В съня си бленувам
Да се окаже, че не сънувам
С трепет очаквам утринта
Трепет нежен в нощта
Притискаме се с теб в мрака
А утре нов ден ни чака
Новото слънце лицето ми погали
Нови надежди във мене запали
Но сама се събудих в леглото студено
И моето настроение е развалено
Аз се събудих по-объркан от преди
Май само в съня ми заедно сме били

Но слънцето своя път ще извърви
И ще потъне в кървави реки
А болката не ще се потуши
Нито копнежът по твоите очи
Ще търся дълго в мрака светлина
Ала едва ли ще дочакам новата зора
Защото знам, че щом се прероди
В нейния образ ще изгрееш ти

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...