24 mar 2011, 14:55

Нов Хоризонт

1.1K 0 1

          Нов хоризонт             

 

Намирам любов... океан и покой

Две туптящи сърца

Тръгнали към вечността

Не искам да спирам... целувам реките

Няма тъга... няма реликви

Вяра се спуска... към душата ми

Нежни  листа... топли надежди

Докосни ме...

Лицето... ръцете... очите

Аз съм и дъжд и пътека

Очите нов хоризонт

Целуни ме в нощта

Подари ми света

Тръвам към теб

Подай ми ръка и одежда

Дъгите усещам... вятъра чувам

Гласът ми е ехо... викът ми любов

 

                  Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...