24.03.2011 г., 14:55

Нов Хоризонт

1.1K 0 1

          Нов хоризонт             

 

Намирам любов... океан и покой

Две туптящи сърца

Тръгнали към вечността

Не искам да спирам... целувам реките

Няма тъга... няма реликви

Вяра се спуска... към душата ми

Нежни  листа... топли надежди

Докосни ме...

Лицето... ръцете... очите

Аз съм и дъжд и пътека

Очите нов хоризонт

Целуни ме в нощта

Подари ми света

Тръвам към теб

Подай ми ръка и одежда

Дъгите усещам... вятъра чувам

Гласът ми е ехо... викът ми любов

 

                  Юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...