24 мар. 2011 г., 14:55

Нов Хоризонт

1.1K 0 1

          Нов хоризонт             

 

Намирам любов... океан и покой

Две туптящи сърца

Тръгнали към вечността

Не искам да спирам... целувам реките

Няма тъга... няма реликви

Вяра се спуска... към душата ми

Нежни  листа... топли надежди

Докосни ме...

Лицето... ръцете... очите

Аз съм и дъжд и пътека

Очите нов хоризонт

Целуни ме в нощта

Подари ми света

Тръвам към теб

Подай ми ръка и одежда

Дъгите усещам... вятъра чувам

Гласът ми е ехо... викът ми любов

 

                  Юлиано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...