24 мар. 2011 г., 14:55

Нов Хоризонт

1.1K 0 1

          Нов хоризонт             

 

Намирам любов... океан и покой

Две туптящи сърца

Тръгнали към вечността

Не искам да спирам... целувам реките

Няма тъга... няма реликви

Вяра се спуска... към душата ми

Нежни  листа... топли надежди

Докосни ме...

Лицето... ръцете... очите

Аз съм и дъжд и пътека

Очите нов хоризонт

Целуни ме в нощта

Подари ми света

Тръвам към теб

Подай ми ръка и одежда

Дъгите усещам... вятъра чувам

Гласът ми е ехо... викът ми любов

 

                  Юлиано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...