В сърцето си каменно нося
стръкче на живи мечти,
но в пламък умиращ те гаснат,
каменни, студени звезди.
Хладен гледа ме мрака
посребрен от сняг и от скреж,
също като мене загубен,
лутащ се в неясен копнеж.
Кристално небе пак умира
под лъчите на нова зора,
умирам със него полека,
умирам, пак за да се родя.© Антоанета Тонева Todos los derechos reservados