14.12.2006 г., 18:48 ч.

Нов живот 

  Поезия
756 0 4

В сърцето си каменно нося

стръкче на живи мечти,

но в пламък умиращ те гаснат,

каменни, студени звезди.

 

Хладен гледа ме мрака

посребрен от сняг и от скреж,

също като мене загубен,

лутащ се в неясен копнеж.

 

Кристално небе пак умира

под лъчите на нова зора,

умирам със него полека,

умирам, пак за да се родя.                                                         

© Антоанета Тонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??